Д-р Диков говори за кърменето – част 2

Продължава от: Д-р Диков говори за кърменето – част 1

 

Интервю с д-р Иван Диков, акушер-гинеколог, Началник ДКБ, СБАЛАГ „Майчин дом“ ЕАД

 

MTA: Има ли други причини, заради които бебето не иска да суче?

 

Д-р Диков: Когато няма ранно захранване и детето неправилно е третирано в неонатологично отделение и е хранено с биберон, който лесно пуска мляко, естествено е бебето да тръгва към по-малкото съпротивление, а именно биберона. От гърдата съответно се усвоява по-трудно кърмата.

 

Докато се отворят каналите, които провеждат кърмата от жлезите към зърното, се изисква известно време. Това не може да се случи веднага с поставянето на детето в положение за кърмене. Няма нищо по-добро от естественото кърмене и това всички хора мисля, че го знаят. Кърмата съдържа множество вещества, които подсилват имунната система на бебето.

 

МТА: В такъв случай по какъв начин можем да стимулираме бебето да започне да суче?

 

Д-р Диков: За да се запази сукателният рефлекс у децата, които се закърмват по-късно, има специални биберони или биберон тип лъжичка, за да не отказва детето кърменето на по-късен етап. Ежемесечната цена за закупуване на формула, никак не е малка, понеже човек иска да вземе най-доброто предлагано на пазара за детето си. Дори и от икономическа гледна точка естественото кърмене е по-добрата алтернатива.

 

МТА: Какво може да направи майката, ако ѝ се налага да отсъства по някаква причина?

 

Д-р Диков: В днешно време кърмата може да бъде съхранявана достатъчно добре. Това значи, че дори в моментите, когато поради ред причини се наложи бебето да е отделено от майката, кърмата може да се запази и то все пак да бъде хранено с нея. Но при всички положения е по-добре майките да кърмят децата си.

Четете още: Д-р Диков за помпите за кърма

 

Малко майки си спестяват кърменето през нощта, например, въпреки че могат да нахранят бебето с биберон и съхранена кърма. Тук призовавам и другия родител, да не натоварва майката с кой знае какви грижи, за да може в часовете, които са за кърмене, тя спокойно да кърми и да не е изтощена от други задължения. Процесът по захранване на детето е добре да бъде възможно най-близък до физиологичния.

 

МТА: Според вашите наблюдения, каква част от родилките решават да кърмят след раждането?

 

Д-р Диков: В основната си част, повече от 70-80% от жените са готови да кърмят. Но както споменах по-рано, първите 1-2 неудачи ги отблъскват.

 

Четете още: Кърмаческа стачка – бебето ми отказва да суче?

 

МТА: А с какви проблеми се сблъсква родилката при кърменето?

 

Д-р Диков: Едно от нещата, които най-често се случва след раждането – или поради известно неглижиране на наблюдаващия екип, или поради пропуск от страна на родилката, е задържането на определено количество кърма. Това задържане може да доведе до едно доста неприятно състояние – мастит, което протича с вдигане на много висока температура, твърдост в гърдата и много силна болка. Това също може да отблъсне родилката от естественото кърмене.

 

Важно е медицинският екип да обясни на жената, че това не може да се оправи с магическа пръчка – за минути да изчезнат оплакванията. Трябва да ѝ се обясни как да изцежда гърдата след кърменето, ако е необходимо да слага бебето да суче по-често. При сериозно влошаване на състоянието на гърдите, придружено с поддържане на температура и ако болката продължи дълго време, начинът е медикаментозно да се спре отделянето на кърма. Но когато случаят е изпуснат, може да се получи и гноен процес, което е още по-неприятно.

Добави коментар