Днес е Бабинден!
На 21 януари се празнува Денят на родилната помощ, известен още като Бабинден. Този празник се почита и на 8 януари (по стар стил). Празникът се отбелязва официално в много болници и АГ-отделения в страната.
Бабинден е посветен на „бабите“ – те помагали на младите булки и невести, които са раждали.
Обредността през този ден е подчинена основно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са бабували на родилките.
Традиционните празнични обичаи в този ден са доста богати.
Още преди изгрев слънце майките с малки деца отивали на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускали стрък босилек или здравец. Вземали калъп сапун и една нова кърпа и се отправяли към дома на бабата да ѝ „полеят“.
Обредното поливане на бабата акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или на стълбите пред къщата. Всяка жена ѝ подавала сапун, поливала ѝ вода да се измие и я дарявала с кърпата, която е донесла. След това бабата избърсвала ръцете си в полите на младите невести, за да са плодовити и лесно да раждат; закичвала невестите и с китка здравец, вързана с червен и бял конец.
След поливането се извършвало и даряването на бабата с ризи, чорапи, платно, които премятали на дясното ѝ рамо. От своя страна, бабата връзвала на дясната ръчичка на децата, които е изродила („хванала“) червено и бяло конче със сребърна монета и също им давала чорапки и ризки. После измивала лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.
Другата важна обредна роля на бабата за майката и детето е още след като завърши раждането тя да напълни стомна с вода, в която потапя китка босилек и я отнася в черквата. Свещеникът освещава водата и благославя бабата. После тя връща „молитвената вода“ при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден – периодът за пречистване след раждането.
На обяд младите булки и невестите се събирали на празнично угощение в дома на бабата акушерка. Всяка жена носела прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Празникът в дома на бабата е придружен с песни, танци и понякога с твърде пиперливи и разюздани закачки.
Често бабата поставяла около врата си наниз от червени чушки и с керемида кадяла под полите на жените, за да раждат повече деца. Наричанията и напевите имали в повечето случаи сексуален символичен смисъл. След обеда на трапезата у бабата идвали и мъжете.
