Децата и театърът
Автор: Павлин Танев
Актьор и преподавател
Завършва бакалавърската си степен в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Актьорство за драматичен театър“ в класа на проф. Пламен Марков. Магистър е по „Трудова и организационна психология“ в Софийски университет. В периода 2003-2015 г. играе в ДТ „Стоян Бъчваров“ Варна, ДТ „Гео Милев“ Стара Загора и ДТ Кюстендил. Преподава Актьорско майсторство за драматичен театър в НУМСИ „Христина Морфова“ гр. Стара Загора. Участвал в няколко кино проекта.
В развитието на ценностната система на децата основен фактор играе семейството, след това училището и на трето място средата в която израстват. Театралната среда дава различен поглед към живота и ценностите на обществото.
За по-малките деца кукления театър е възможност да развият фантазията си и да стават съучастници на случващото се на сцената. Децата започват да се припознават с героите и имат възможност да развият своите усещания за добро и лошо.
Четете още: Магията на театъра
Когато приказките, които са слушали от своите родители, оживяват на сцената, непосредствено пред тях, а не в екрана на телевизора, това ги кара да съпреживяват случващото се и да се чувстват като реални участници в историята.
Има много театрални аматьорски школи за младежи, водени от професионални актьори. В тези школи младежите могат да развиват не само своите таланти, но и да придобият по-голямо самочувствие и увереност в себе си. Театърът дава по-широк мироглед към живота и ни прави съпричастни към проблемите на другите. Той изгражда ценностна система на съпричастност, съчувствие и разбиране.
Неоспорим факт е, че децата са най-добрата публика и изключителни актьори заради своята необремененост и чистотата с която се впускат да изпълняват актьорските задачи. Важно е децата да имат възможност да израстват в една културна среда, която да им дава различни перспективи към живота и идеята да мечтаят. А къде другаде мечтите се превръщат в реалност, ако не на сцената!
Работата с деца за направата на представление е изключително преживяване. Имах удоволствието 3 години да ръководя актьорски класове в средно образователно училище по изкуства и мога да заявя с чисто сърце, че работата с децата там беше голямо удоволствие. Точно заради тяхната необремененост те се впускаха в актьорските задачи с главата напред и с ентусиазъм, който липсва дори на някои професионални актьори. При тях го нямаше това огромно актьорско его, което в някои случаи много пречи при работата с професионалистите в театъра. Децата обръщаха внимание на детайлите и репетиционния процес им доставяше удоволствие.
Четете още: Как можете да мотивирате детето да чете?
Разбира се, трябва да се обърне внимание на това, че когато се работи с деца и младежи трябва да бъдеш изключително искрен с тях, защото те улавят всеки опит да ги „мамиш“. За да спечелиш доверието им трябва да си честен с тях и да им даваш възможност да творят, да изразяват себе си чрез ролята, да ги изслушваш и да си съпричастен към проблемите им.
Мисля и се надявам, че те си тръгнаха променени, удовлетворени и обогатени от работата ни. Аз самият научих много от тях и си спомням с радост моментите прекарани в репетиции, разговори и забавление с тях.
