Детето със специфични обучителни трудности

Автор: Цвети Радославова

Магистър по Специална педагогика /Дефектолог/

 

Познаването на характеристиките и проявите на специфичните обучителни трудности (СОТ) и уменията за разграничаване на съпътстващата ги проблематика, ще мотивира родителите да търсят своевременно подходящи форми за по-ефективно обучение. Усилията би трябвало да бъдат насочени към оказване на подкрепа в отговор на специфичните потребности на тези деца, подобряване на училищното им функциониране и превенция спрямо появата на негативни последици в емоционален и поведенчески план.

 

Ученикът със специфични обучителни трудности не достига присъщите за възрастта способности в една или повече учебни сфери, където се придобива съответен училищен опит. При него се откриват значителни несъответствия между интелектуалните възможности и училищните постижения в една или няколко от следните области – четене, писане, математически способности, свързани с количественото пресмятане или решаване на словесно-логически задачи, устно изразяване, разбиране чрез слухово възприемане и разказване. Налице са също така и нарушения в един или повече базисни психически процеси – памет, мислене, внимание, слухова или визуална перцепция, свързани с овладяването на езиковите и училищни умения.

 

– Децата могат да имат трудности при слушане, говорене, четене, писане, смятане, разсъждение и разказване.

 

– Обучителни трудности могат да се срещат съвместно с други състояния /емоционални и поведенчески разстройства, хиперактивност с дефицит на вниманието/.

 

– Специфичните обучителни трудности са присъщи на личността и не са резултат от физиологични увреждания, емоционално разстройство или отрицателно влияние на социалната среда, умствена изостаналост.

 

Детето със специфични обучителни трудности

 

Обективният характер на СОТ се диагностицира чрез наблюдение над поведението на детето и оценка на цялостното му функциониране, посредством приложението на специализирани тестове за когнитивно и езиково равнище.

 

Честотата на разпространение на проблема сред общата популация деца, според изследвания, проведени в страната през 1990г. показва, че между 12 – 15 % от учениците в начална училищна възраст имат трудности при четенето, писането, разказване, разбиране и математически способности. Установено е ,че проявите на дислексия и дисграфия се срещат от 3 до 4 пъти по-често при момчетата, отколкото при момичетата.

 

Децата със специфични обучителни трудности, неправилно са етикетирани като ,,глупави“, „арогантни“, „мързеливи“ или „бавно загряващи“. Принудени да се справят с учебните задачи, макар и непосилни понякога, те често се сблъскват със своя неуспех и търпят големи разочарования. Това от своя страна неизбежно повлиява  върху тяхната самооценка и мотивация за учене.

 

Напоследък обучителните трудности са обект на много изследвания, въпреки това те все още трудно се приемат и разбират от широката аудитория. Информацията за специфичния им характер е повърхностна, в повечето случаи тя е неточна и изобилства от погрешни мнения на родители и учители. Объркването и разминаването се дължи на различни фактори.

 

От една страна СОТ не се отнасят само до отделни нарушения, те обхващат широк кръг от разстройства и засягат различни области на учебното познание. Разграничават се няколко основни типа, които в клиничната практика се наблюдават по-рядко в изолиран вид. По-често се срещат комбинираните форми на училищните разстройства, а различията касаят преди всичко степента им на изява. Налице са съпътстващи емоционално-поведенчески разстройства като тревожно-депресивни състояния, фобии, хиперактивност и девиантни прояви. В редица случаи вторичните проблеми, разглеждани като последица от обучителните трудности, могат да бъдат по-значими и осезаеми, отколкото самото нарушение. Емоционалните последствия от обучителните трудности не бива да бъдат игнорирани, необходимо е да се търсят варианти за тяхното преодоляване.

 

Снимка:David Castillo Dominici FreeDigitalPhotos.net

Добави коментар