Десет популярни мита за кърменето – част 2

Автор: Маг.фарм. Марияна Енева

сертифициран от международния борд консултант по кърмене (IBCLC)

 

Продължава от: Десет популярни мита за кърменето – част 1

 

Мит 6 Храненето на майката влияе на производството на кърма.

 

Да, има връзка – но тя е съвсем малка и е свързана единствено с влиянието на приема на ненаситени мастни киселини (омега-3 напр.) – колкото повече майката консумира храни с богато съдържание на омега-3, толкова по-висока е концентрацията в кърмата и съответно ползите за бебето нарастват.

 

Няма проучване, което да доказва, че майката не трябва да консумира боб, зеле, леща, за да няма бебето колики или пък трябва да пие боза, прясно мляко, чай за кърмачки и какво ли още не, за да има кърма.

 

Разумната диета с балансиран прием на въглехидрати, протеини и мазнини е предпоставка за здрава майка с добро тегло. Вероятно ще прозвучи учудващо, но кърмещите майки имат нужда само от 400-500 ккал дневно допълнително към обичайния си дневен калориен прием, т.е. една филийка пълнозърнест хляб, чаша кисело мляко и един банан са достатъчни. Силното желание на близките да „подсилват“ кърмещата майка с повече храна води единствено до повишено тегло, което трудно се сваля.

 

Мит 7 Хранителна и нехранителна кърма.

 

Да, един учудващо постоянен мит, който може да бъде чут дори от устата на медицински специалисти, е, че кърмата на дадена майка е „нехранителна“.

 

Сумарно кърмата има учудващо постоянен състав. И той е идеален за бебето, както при недохранена майка в Сомалия, така и при майка с високо тегло в България. Природата е създала кърмата така, че бебето да расте максимално независимо от дефицитите на майката.

 

Четете още: Влияе ли кърменето на сексуалното желание?

 

Вероятно този мит има в основата си идеята, че ако бебето не наддава добре на тегло, то би следвало храната му да не е достатъчно „качествена“. Всъщност най-често просто количеството не достига, а не е проблем с качеството на кърмата. Друго вероятно обяснение за този мит е, че в началото на кърменето кърмата изглежда малко по-прозрачна (оприличавана на водниста) в сравнение с тази в края на кърменето. Това се дължи на постепенното увеличаване на количеството мазнини в хода на изпразване на гърдата, а не на промяна в качеството в кърмата.

 

Мит 8 Млякото за кърмачета е много близко по състав до кърмата.

 

Да, и двете млека запълват стомахчето на бебето.

 

И приликите свършват тук. За добро или лошо кърмата не може да бъде дори наподобена. На първо място – кърмата е жива течност, в нея има живи защитни клетки, които предпазват бебето, има голямо количество антитела, има множество растежни фактори и други биологични компоненти, които няма как да бъдат копирани.

 

Млякото за кърмачета съдържа преработено краве мляко, което е генетично чужд за бебето белтък. Ако погледнете състава на някое случайно подбрано адаптирано мляко ще установите, че то съдържа рибено масло, калиева основа, малтодекстрин, царевично и рапично масло…Интересно, нали?

 

Мит 9 Кърменето е най-доброто за бебето, но и храненето с адаптирано мляко не е лошо.

 

Да, има ситуации, в които храненето с адаптирано мляко е животоспасяващо. Но майките трябва да са информирани, че кърменето не е “най-доброто”. То е естественото хранене, то е стандартът и нормата.

 

Четете още: Ползите от кърменето

 

Храненето с адаптирано мляко носи своите рискове, с които всяка майка би следвало да е добре запозната, преди да го предложи на своето бебе. Най-добре описани са повишеният риск от инфекции – отити, пневмония, стомашно-чревни инфекции.

 

Повишен е рискът от затлъстяване, диабет тип 1 (в детска възраст) и тип 2 (като възрастни), както и от някои видове рак в детска възраст, а при недоносените бебета – риска от некротизиращ ентероколит е от 6 до 10 пъти по-висок, ако бебето не е хранено с кърма.

 

Мит 10 Размерът на гърдите е от съществено значение за количеството кърма.

 

Да, по-големият размер на гърдите обикновено е функция на повече мастна тъкан.

 

Но млякото се образува от жлезистата тъкан в гърдите. Следователно няма особено значение колко голяма е гърдата, а дали добре е развита жлезистата тъкан в нея. Обикновено по време на бременност гърдите нарастват по размер за сметка именно на жлезистата тъкан.

 

Правилното поставяне на гърдата и честото кърмене, водено от бебето, са задължителни за добро и адекватно на нуждите количество кърма.

 

Материалът е подготвен в сътрудничество с:

 

 

Снимка: архив МБАЛ „Надежда“

Добави коментар