Деликатните отношения между подрастващите и родителите им
Годините на пубертета не случайно са известни като най-тежкия период както за подрастващите деца, така и за техните родители. Това се дължи на хилядите промени, които се случват във физически и психологически план.
Този етап от израстването на децата се счита за изключително труден и объркващ, но не е задължително да е така… или поне не при всички. Ако преди това сте подготвили детето си, като сте му обяснили, че от навършването на 12 – 13 годишна възраст то трябва да започне да осъзнава отговорностите си и най-вече, ако сте му обяснили, че ще последва сравнително дълъг период на осъзнаване и себе опознаване, то ще приеме промените много по-леко и безпроблемно.
Не бива да се притеснявате, ако детето ви за известен период от време спре да споделя и да се интересува от правилата, определени от вас, и които до някакъв момент е следвало и зачитало. Абсолютно нормално е то да осъзнае, че е самостоятелна личност, която знае (или поне така мисли) кое е добро и кое е лошо за него.
Вижте още: Как да общувате с вашия тийнейджър?
Най-голямата промяна, настъпваща през пубертета, безспорно е физическата. От ден на ден детето ви се променя и започва все повече и повече да прилича на възрастен човек. Това, естествено, не важи и за постъпките му. Те често са необмислени, прибързани и безотговорни, но това е нормално – само така ще се научи да взима поука от собствените си грешки.
Този процес води и до чести сравнения, които детето ви прави с приятелите си. Вие, родителите, вече няма да сте пример за него – хората от обкръжението му ще влязат в тази роля, поне докато не излезе от пубертета. Нормално е да се чувствате незначителни и до някаква степен ненужни за детето си, но не прибързвайте със заключенията – то ще се върне при вас с въпроси и ще се нуждае от съвет.
Детето ви ще се чувства неразбрано, ще среща трудности, няма да разбира чувствата си и ще бъде доста объркано. Въпреки това ще иска да става все по-самостоятелно и няма да приема забраните, които му налагате. Бъдете подготвени, пубертетът обикновено е период изпълнен с бунтове и скандали.
Вижте още: Говорете с вашия тийнейджър за наркотиците
Започнете да поставяте някакви граници, но винаги ги обсъждайте с него. Ако отговорът на някой зададен от него въпрос е „не“, обяснете какви са притесненията ви и сигнете до консенсус. Така вие ще запазите позицията си в неговия живот, но и няма да сте прекалено натрапчиви и строги.
Покажете на детето си, че му имате доверие и то няма да си позволи да го предаде – все още сте неговите родители, най-важната фигура в живота му, дори и действията и думите му да не го показват. Спрете да мислите за него като за малко дете, което не може да се справи без вас – рано или късно ще трябва да извърви своя път до личното си израстване и себе откриване без вашата помощ.
Последният ни съвет е да се опитвате да водите диалог с него, независимо на каква тема. Просто не го губете, защото възстановяването му е едно от най-трудните неща дори след излизане от тежкия период на пубертета.
