Гневно и агресивно поведение при тийнейджърите
Тийнейджърските години не са лесни за подрастващите. Физическите и емоционални промени протичат с все по-бързи темпове, а необходимостта от приемане, придобива жизнено важно значение. Хормоните надделяват над разума, а тийнейджърите трябва да се научат как да се справят с всичко това.
Освен това, в този период те се научават как да се държат с околните и се опитват да намерят самите себе си. Процеса на адаптация към тези промени може да предизвика гняв, понякога дори агресия при някои тийнейджъри. Разбирането на причините за гнева и агресията може да помогне на родителите, учителите и дори на самите тийнейджъри да облекчат и контролират тези настроения.
Причини
Физическите промени могат да доведат до гняв и объркване, тъй като нивата на хормоните започват рязко да се променят както при момичетата, така и при момчетата. Промените в кожата, косата и тялото, могат да се окажат трудни за приемане от страна на тийнейджъра, тъй като той изпитва усещане за несигурност за това, което се случва с него.
Натискът от страна на връстниците е друг проблем, пред който много тийнейджъри са изправени. Да не усещат, че са искани, приети или харесвани от социалната им група е много болезнено за тях и съвсем естествено това отхвърляне може да доведе до гняв и агресия.
Друга честа причина за гнева е претоварването с домашни задължения и извънкласни дейности. В много случаи, тийнейджърите, които са притиснати от родителите си да ходят едновременно на уроци по пиано, футбол и английски (например), стават гневни и агресивни, защото просто са претоварени.
Рискови фактори
Рисковите фактори за агресивно поведение на тийнейджъра се повишават, ако детето е било жертва на насилие, свидетел е на насилие в дома или общността му или ако живее в стресова семейна среда. Те могат да бъдат и от социално икономически характер, като бедност, тежки лишения, самотни родители, безработица, загуба на родител и т.н.
Четете още: Тийнейджърите и наркотиците – част 1
Характеристика
Тийнейджърите все още нямат добре изградени умения да се справят със стреса. Ето защо, те опитват да решат проблемите си с гняв и агресия. Това за тях е единственият начин да избегнат чувството на тъга и болка, заменяйки го с друго – на яд. С други думи, те действат по този начин, когато искат да избягат от болката. Момичетата са склонни да изразяват своя гняв по-скоро вербално, докато момчетата – физически.
Тийнейджърският бунт е нещо изключително често срещано. Те започват да се противопоставят на желанията на своите родители и учители, демонстрирайки поведение, което напълно осъзнават, че е погрешно. Това поведение може да включва измъкване от вкъщи късно вечер, неспазване на правилата, пиене на алкохол, пушене, а в някои случаи и експериментиране с наркотици.
Идентификация
Родителите трябва да са наясно с признаците на по-големи проблеми, за които трябва да следят в ядосания и агресивен тийнейджър. Нормално е той да се противопоставя на своите родители и да се кара с приятелите си, братята, сестрите си, но някои неща са показателни за наличието на по-голям проблем.
Когато един тийнейджър изглежда изолиран, прекарва много време в стаята си или няма интерес към никое от заниманията, които преди е харесвал, имате причина за безпокойство. Падането на успеха му, липсата на апетит, безсънието или прекалено многото сън, също са показател, че той е разстроен.
Ако тийнейджърът Ви често плаче или постоянно намира причина да спори с вас, вероятно прикрива някаква болка с гняв. Когато той е много нещастен и извън контрол, може да стане агресивен. Физическото насилие, като удряне или ритане, проявено към когото и да е от близките, е сигурен признак, че той спешно се нуждае от помощ.
Четете още: Как тийнейджърите избират приятелите си?
Решение на проблема
Работата с ядосаните или агресивни тийнейджъри е много важна. Опитайте се да разберете къде е първоизточника на гнева, защо тийнейджърът Ви е разстроен. Може би така ще успеете да му помогнете да реши своите вътрешни проблеми.
Ако се наложи, не се притеснявайте да потърсите помощ от специалист. В някои случаи това е необходимо, ако няма как да се справите сами. Трябва да се обърне внимание на поведението на тийнейджъра, за да се прецени от какви напътствия се нуждае, как самия той да се почувства по-добре и да се научи да контролира гнева си.
Раздразнителността и избухванията при тийнейджърите често са симптом на депресия. Ако настроението на детето Ви е непостоянно и изглежда неразумно, предвид ситуацията, има сериозен риск то да се бори с депресия.
Тук е и ролята на терапевта, чиято професионална помощ може изключително много да помогне на детето Ви да премине успешно през трудния период, в който се намира. И най-вече, да открие нови начини да се справя с тъгата, различни от агресивното и гневно поведение.
