Гинекологични заболявания в детско-юношеската възраст
Гинекологичните заболявания в детско-юношеската възраст имат особености, свързани с развитието на половите органи и процеса на половото съзряване. В детството са възможни травматични увреждания и възпалителни процеси поради непълноценните още защитни механизми.
По време на пубертета обикновено се проявяват първите нарушения в неврохормоналната регулация на менструалния цикъл, дефектите в развитието на половата система, заболяванията, свързани с отклонения в половите хромозоми и др. Затова профилактиката на детеродната способност на жената започва именно от детско-юношеската възраст.
Най-същественото за детско-юношеската гинекология е профилактичната и насоченост. Тя изисква от гинеколозите, работещи в тази област и от училищната здравна мрежа добро познаване физиологията на детско-юношеската възраст, на пубертетното развитие и умело използване на съвременните диагностично-терапевтични възможности на гинекологичната ендокринология.
В детско-юношеската възраст различаваме три периода: на новороденото момиче — от раждането до края на първия месец; полово спокоен период — до 7—8-годишна възраст; период на половото развитие. Така детско-юношеската възраст е дълготраен преходен период между раждането и половата зрелост, в който се изграждат морфологично и функционално половите органи и неврохормоналната регулация на менструалния цикъл.
Четете още: Профилактика на безплодието
В периода на новороденото момиче под влияние на преминали от майката в детето полови хормони е възможна т. нар. хормонална криза на новороденото — набъбнали млечни жлези, сочен, отделящ секрет епител на вулвата и влагалището, рядко — наличие на кръвенист секрет. Тези прояви са преходни, не налагат лечение и преминават спонтанно след пълното нзлъчване на майчините хормони.
Полово спокойният период има продължителност 7—8 години. През това време няма зреене на яйчникови фоликули и хормонална активност на ендокринно-половата система. В половите органи се отбелязват постепенни трофични и растежни процеси и едва в пубертета започва тяхното по-бързо изграждане. Характерни за този период са непълноценността на защитните механизми, лесната ранимост от травматични и възпалителни фактори на половите органи и покривния епител; влагалището има неутрална или слабо алкална реакция, благоприятстваща развитието на микроорганизми.
Пубертетният период започва от 8—10-годишна възраст и лродължава до 18-годишна възраст. В този период се развиват вторичните полови белези, установява се менструация, изгражда се неврохормоналната регулация на овулаторния процес. Този период постепенно преминава в периода на половата зрелост.
Важен момент за новороденото момиче е правилното определяне на пола още при самото раждане. При вродения адрено-генитален синдром е възможно вирилизацията на външните полови органи да затрудни тази преценка и новороденото да бъде обявено за момче. Същите трудности могат да възникват при непълната форма на феминизиращия тестикул и при други ендокринно-хромозомни заболявания. Затова, ако след внимателния оглед на външните полови органи възниква съмнение, трябва да се търси консултацията на гинеколог ендокринолог, педиатър, генетик.
Както се спомена, в детската възраст непълноценността на защитните ме -ханизми и лесната ранимост на половите органи дават възможност за възникване на травматични увреждания и възпалителни процеси. Травмите на половите органи на детето понякога трудно се диагностицират (вагиноскопия, вагинография). Лекуват се по общите правила на гинекологията, но обикновено по-продължително. Прегледът на момичето и гинекологичните манипулации трябва да се съобразяват с детската психика, чувството на страх и необходимостта от спечелване доверието на малката пациентка.
В детската възраст се наблюдават различни неспецифични вулвовагинити. Увлечението към антибиотично лечение в детската възраст повишава честотата и на гениталната кандидомикоза. Предаването на трихомоналния и гонорейния вулвовагинит и в детството става най-често по неполов път от майката, детегледачката, замърсеното бельо и пр. Затова са особено необходими изграждането на хигиенни навици, употребата на индивидуални хигиенни и тоалетни пособия. Много рядко в тази възраст се откриват възпаления на вътрешните полови органи, (по асцендентен път—от външните полови органи, или по десцендентен път — при апендицит или специфичен процес в малкия таз).
Четете още: Кога и как порастват момичетата?
Диагнозата на вулвовагинитите в детската възраст изисква изследване на микроорганизмите и на тяхната чувствителност към даден медикамент. Клинично заболяването се проявява с обилен секрет, сърбеж по външните полови органи, зачервяване. Лечението се състои в промивки с антисептични разтвори, мазане с антисептични пасти, поставяне на вагинални свещички (трихомонацнд — при трихомоналния колпит, широкоспектърен антибиотик – при гонорейния вулвовагинит и пр.).
В детската възраст е важна правилната преценка на развитието на половите органи на момичето. Макар и рядко, в този период може да се изяви преждевременен пубертет (истински или псевдопубертет, дължащ се на друго заболяване). При хетеросексуални изменения, изразени най-често в различна по степен вирилизация, винаги трябва да се мисли за адрено-генитален синдром или за заболяване, свързано с отклонение в половите хромозоми, и да се търси съответна консултация.
Периодът на половото съзряване изисква добро познаване физиологията на нормалния пубертет и своевременна преценка на всяко отклонение в неговото протичане. Наблюденията показват, че при ендокринен стерилитет в годините на половата зрелост много често се откриват нарушения още в пубертетното развитие и в менструалния цикъл през пубертета. За отклоненията в половото развитие е характерно още, че навременната диагноза и адекватното лечение подобряват възможностите за запазване детеродната способност на бъдещата жена. За нормалното изграждане и формиране на половите органи има „критичен” период — годините на пубертета. В това се състои и голямото-значение на профилактичната насоченост на детско-юкошеската гинекология.
В практиката често е много трудно да се прецени кога пубертетът е навременен, закъснението му е физиологично и кога се касае за патологичен късен; пубертет. Половото развитие в тази възраст е. скокообразен процес, с периоди на избързване и забавяне. Вариантите са много и са свързани с индивидуалното развитие на момичето, с неговия режим и пр. Затова е необходимо системно компетентно наблюдение. За тази цел могат да се използуват много диагностични средства — определяне нивото на гонадотропните и половите хормони, изясняване на яйчниковата хормонална дейност чрез влагалищна хормонална цитодиагностика, преценка дейността на надбъбреците и пр. Удобен диагностичен способ е определянето на костната възраст (през рентгенография на костите-на ръцете по точките на вкостяване се отчита степента на костното съзряване). При физиологични отклонения в пубертета костната възраст може да показва ускоряване или забавяне от хронологичната възраст до една година. При установяване на разлика между костната и хронологичната възраст повече от една година трябва да се търси и изяснява причината. Процесите на вкостяване са свързани с наличие на определено количество полови хормони. При недостатъчно производство на естрогени костната възраст се забавя, при повишена секреция на естрогени или на андрогени се ускорява. В това се състои информативната стойност на определянето на костната възраст.
Както се спомена, в пубертетната възраст се наблюдават и неправилни маточни кръвотечения, дължащи се най-често на липса на овулация.
В пубертетния период по-рядко, отколкото в по-късната възраст могат да се откриват и тумори на половите органи (доброкачествени, злокачествени). Тяхната диагноза е трудна. Освен клиничния преглед се използуват още възможностите на ултразвуковото изследване, на рентгена, лапароскопията и пр. Лечението на туморите е по принцип оперативно. При доброкачествени тумори на яйчника трябва да се запазва неувредената яйчникова тъкан с оглед да се осигурява нормално полово развитие. При злокачествени тумори е трудно да се определи размерът на операцията (отстраняване на яйчниците, на матката); неговото уточняване трябва да става винаги след консултация с хистопатолог, евентуално с онкогинеколог. Ако, макар и по-рядко, се налага оперативна кастрация в детството или в юношеската възраст, предписаните полови хормони ще осигуряват развитието на болната.
Детско-юношеската гинекология със своята профилактична насоченост изисква системна здравнопросветна работа с децата и девойките, с техните родители, възпитаване на хигиенни навици, рационално хранене, определяне на оптимален режим на живот за пълноценно физическо и психично формиране на момичето и пр. Както в детските градини, така и в училището момичетата се наблюдават и при всяко отклонение в половото развитие се диспансеризират. Правилната неврохормонална регулация на менструалния цикъл изисква и определени физически натоварвалия (физкултура, туризъм), съобразени с индивидуалните възможности на момичето. На практика много често се наблюдават две крайни тенденции — пълен отказ от всякакво физическо натоварване, за да остане време за учене, или активен спорт с прекомерно, несъобразено с възрастта натоварване. Тези въпроси трябва да решават училищният лекар, педиатърът, детският гинеколог.
В последните години проблеми създават и тютюнопушенето, и употребата на алкохол. За подрастващия организъм, особено в пубертетния период, когато се формира ендокринко-половата система, трябва да бъдат абсолютно забранявани тютюнопушенето и алкохолът. В този смисъл е необходима целенасочена здравнопросветна дейност.
Четете още: Какво е това „менструален цикъл” и как се раждат децата?
Напоследък при младите момичета става все по-чест стремежът към постигане на „нормална” телесна маса, който налага продължително гладуване или нерационално хранене. При гладуване възникват значителни нарушения в менструалння цикъл, дълготрайна аменорея, намаляване хипофизарната секреция на гонадотропини от хипофизата — преустановява се половото развитие.
Важен въпрос в пубертетната възраст е и половото възпитание. В нашата страна е утвърдена програма за полово възпитание в училищата. Младото момиче трябва да познава процесите на нормалното полово съзряване, физиологията на женската и мъжката полова система, нормите на половия живот и средствата за предпазване от бременност. Въпросите, касаещи началото на половия живот, вредата от абортите по желание, емоционалната страна на взаимоотношенията между юношата и девойката, трябва да се разискват с необходимите педагогически такт и търпение. Тенденцията към по-ранно започване на половия живот и нарастването на абортите в училищната възраст поставят редица тревожни въпроси, свързани със запазване детеродната способност на девойката. Ето защо младите момичета трябва да познават контрацепцията с нейните вредни странични въздействия.
Половата здравна просвета и половото възпитание са трудни многостранни процеси, но значението им за ефективна профилактика в пубертетната възраст е голямо.
Снимки: stockimages, imagerymajestic FreeDigitalPhotos.net
