Генитална туберколоза

Гениталната туберкулоза по принцип се счита за вторичен процес, развил се на базата на специфично огнище в белия дроб. Наблюдава се в 1 до 3% от болните със салпингоофорит, а хистологично се доказва в 7-19% при болни, оперирани по повод възпалителни заболявания на женските полови органи.

 

Най-честата локализация на специфичното заболяване е в маточните тръби – 85-90%, следвана от тази в тялото на матката – 35-40%, по-рядко се локализира в яйчниците – 15-20%. В 1-2%, т.е. значително по-рядко, процесът може да се развие в маточната шийка, влагалището и външните полови органи. Туберкулозният процес по правило обхваща и двете тръби; даже при заболяване на други полови органи винаги се наблюдава и процес в тръбите.

 

Всяка от формите се характеризира с определен комплекс патологични промени.

 

Клинична картина.

 

Клиниката на заболяването се владее от степента на туберзкулозната интоксикация, локализацията на процеса и формата на неговото протичане. Общите симптоми са: отпадналост, намалена работоспособност, липса на апетит, отслабване, лабилност на нервната система и др. За гениталната туберкулоза са характерни нарушенията в менструалната функция (хипоменструален синдром, по-рядко — аменорея, менорагия), първичният стерилитет, по-рядко — вторичният стерилитет.

 

Понякога специфичното заболяване на женските полови органи става причина за развитие на извънматочна бременност или инфертилитет. Наблюдава се хипофункция на яйчниците, която се изразява в двете фази на менструалния цикъл или като ановулаторни цикли.

 

Четете още: Най-честите страхове, свързани с гинекологията

 

По принцип субективните оплаквания са оскъдни. Обикновено болните се обръщат за лечение по повод нарушения в менструацията, по повод на първичен стерилитет. Поради подобряване на диагностичния и лечебния процес все по-рядко се срещат тежките форми на генитална туберкулоза с тежка клинична картина и сериозни поражения на засегнатите органи.

 

Макроскопският вид на вътрешните женски полови органи е типичен. В зависимост от стадия и степента на развитие на процеса патологичната находка може да бъде различна: плътната консистенция — т. нар. восъчни тръби, уплътнение на тръбите като броеница, големи аднексиални формации при минимални субективни оплаквания. В зависимост от описаните промени палпаторния статус е характерен — от почти негативен до наличие на големи формации.

 

При милиарна туберкулоза вътрешните женски полови органи са осеяни с множество туберкулуми с различна големина.

 

Диагнозата на туберкулозата на гениталиите и днес е затруднена поради многообразието на клиничната картина и липсата на обективна находка. За доказване или отхвърляне на патологичния процес се правят следните допълнителни клинични и параклинични изследвания:

 

Четете още: Да поговорим за вагиналното течение

 

  • Бактериологично изследване на материал, взет чрез кюретаж, пункции или менструална кръв.
  • Оцветяване на препарати по Зиел-Нилсен.
  • Селектиране на туберкулозни бактерии върху хранителни среди.
  • Инокулация на морско свинче с менструална кръв.
  • Проба на Кох (туберкулинов тест) — след инжектиране на туберкулин подкожно в първата половина на менструалния цикъл се отчитат общата, огнищната и локалната промяна в статуса: общата — състоянието на организма като цяло, огнищната — промените в регионалните лимфни възли и гинекологичния статус, локалната — промените в областта на инжектирането на туберкулина (размери на папулата и евентуален перипапуларен инфилтрат).

 

От параклиничните показатели се следят: броят на левкоцитите и диференциалната формула (увеличаване на лимфоцитите), протеинограмата, сероплазминът, ДФА, С-реактивният белтък и йонограмата. Тези показатели се отчитат на 1, 2, 3 и 4 ден след инжектирането на туберкулина.

 

Хистологичното изследване за доказване на специфичен процес се извършва с материал от пробно абразио, най-добре предменструално.

 

Четете още: Добри и лоши бактерии във вагината

 

Необходимите рентгенологични изследвания са:

 

  • Пулмография, която има определен ориентировъчен характер.
  • Суха снимка на малкия таз (след съответната подготовка за отстраняване на газовете от червата).
  • Хистеросалпингография — характерният ѝ вид при изменения в ендометриума (неправилен назъбен контур на маточната кухина) е особено ценно доказателство за развитие на туберкулоза. Рентгенологичният образ се характеризира с „броеницовидна тръба“, „восъчна тръба“ или с бухалковидно разширение в ампуларната част на тръбата.
  • Лапароскопското изследване все по-често се използва в ежедневната практика. Наред с характерния вид на отделните различни по брой и големина милиарни възелчета изследването осигурява и материал за бактериологично или  хистологично  изследване.

 

Диференциална диагноза — всички възпалителни и туморни заболявания на женските полови органи.

 

Терапията се провежда съвместно с фтизиатър. Диспансерното наблюдение е задължително до крайното излекуване на жената. Медикаментозното лечение се води по правилата на фтизиатрията със задължително комбиниране на няколко препарата.

Добави коментар