Възпитание на детето

Една от грешките при възпитание на детето, която има най-тежки последствия, е родителите или възпитателите да предсказват лошият край на детето, което се е отклонило от правия път. Това увековечава ситуацията на обезкураженост, защото само засилва страха на детето.

 

Страхът е черта на характера, която разрушава всички човешки отношения. Той води до едно индивидуалистично, търсещо конфронтация поведение, което заличава чувството за общност, но далеч не може да заличи страха от мнението на останалите хора. Страхливецът живее в постоянен страх да не бъде осмян, пренебрегнат или оценен по-ниско от останалите хора. В неговия характер се развиват черти като недоверие, завист и самовлюбеност.

 

Най-важната задача на възпитателя е да се погрижи нито едно дете да не изгуби в училище своята смелост, а дете, което е постъпило в училището вече обезкуражено, отново да придобие вярата в себе си. Дете, на което е отнета вярата в бъдещето, се отдръпва от действителността и търси компенсация в някои безполезни области на живота. Винаги е на лице отношението на тяхното АЗ към обкръжаващия ги свят. Трябва да потърсим и изразни форми, които да разкриват прикритото чувство за малоценност-например погледа на детето. Когато едно дете гледа на другата страна, това означава, че то иска да избегне обществото на своите другарчета.

 

По това колко близо идва детето, когато го повикаме, също можем да направим своите заключения. По начина, по който се движат: чрез изправен вървеж, с вдигната глава, с ясен, твърд глас и без страх-можем да разпознаем при някои деца чувството за самоувереност и смелост. Други деца, когато ги заговорят, се стряскат, затварят се в себе си и по този8 начин от пръв поглед виждаме у тях чувството за малоценност, страхът им, че няма да могат да се справят с положението.

 

Комплексът за малоценност не е вроден, тъй като всяко дете, без значение колко е смело, се страхува, че ще бъде изместено.

 

Снимка: FreeDigitalPhotos.net

Добави коментар