Всичко, което трябва да знаете за зачеването – част 2

Продължава от: Всичко, което трябва да знаете за зачеването – част 1

 

В тази статия:

 

Как функционира мъжката полова система?

Какво се случва по време на еякулацията?

Каква е връзката между пениса и оплодителната способност?

Как тестостеронът влияе на мъжката оплодителна способност?

Какво се случва, когато сперматозоидите навлязат във влагалището на жената? Одисеята на сперматозоидите в женската полова система

Какво се случва с яйцеклетката, когато настъпи оплождане?

Какво се случва, когато яйцеклетката и сперматозоидът се срещат? Процесът на оплождането

 

Как функционира мъжката полова система?

 

Началото на мъжката полова система се намира в скротума – торбичката зад пениса. Той съдържа два тестиса, които произвеждат мъжките полови клетки, наречени сперматозоиди, както и мъжкия полов хормон, наречен тестостерон. На пипане тестисите са твърди, но и малко еластични като твърдо сварени яйца без черупка. Те са закачени за т.нар. семенна връв. Нормално е един от тестисите да е по-голям от другия или да е разположен по-ниско.

 

Тестисите произвеждат сперма най-добре при температура с няколко градуса по-ниска от нормалната телесна температура. Ето защо природата им е отредила те да са в скротума – така могат да бъдат извън тялото – на по-хладно.

 

Тестисите започват да произвеждат сперматозоиди през пубертета. Това се случва в комбинация с произвосдството на  тестостерон – мъжкият полов хормон. Те произвеждат сперматозоиди до края на живота на мъжа.

 

Тестисите са съставени от семенни каналчета, където се произвеждат сперматозоидите, и „interstitium“ или тъканта между каналчетата, която съдържа клетките на Лайдиг, които произвеждат тестостерон – мъжкият полов хормон, контролиращ мъжкото либидо.

 

По-голямата част от тестиса е съставена от плътно навитата на кълбо микроскопична семенна тръбичка, която ако се разгъне, би достигнала дължина от 70 см. Сперматозоидите се произвеждат в семенната тръбичка и се събират като в делта на река в горната част на тестиса, наречена рете тестис, който се изпразва чрез множество малки каналчета в посока към епидидима.

 

Епидидимът има невероятна структура – той представлява много дълга, тънка тръбичка (с дължина около 5-6 метра), която е навита спираловидно и така формира миниатюрно образование с глава, тяло и опашка, което покрива отгоре и отзад тестиса.

 

Опашката на епидидима достига до семепровода – тънка връв като мускулна тръба, която е част от семенната връв и завършва при еякулационния канал в простатата. Там е свързан с каналите на семенното мехурче и всички те се отварят в простатната част на уретрата, която от своя страна води до уретрата в пениса.

 

Четете още: Азооспермия

 

Зрялата сперма се нуждае от 75 дни, за да се развие по време на процес, наречен сперматогенеза, който се осъществява в семенните каналчета. Първичните зародишни клетки в тестисите, наречени сперматогони, които са „безсмъртни” стволови клетки, се делят многократно, за да образуват първични сперматоцити. Те преминават през мейотично делене, за да достигнат до вторични сперматоцити. Последните от своя страна се променят, за да образуват сперматиди, които най-накрая узряват и от тях се получават сперматозоидите.

 

Производството на сперматозоидите става като на поточна линия – с по-голям брой зрели сперматозоиди, които минават към центъра на тръбичката, откъдето плуват през семеносните каналчета на тестиса към епидидима. Клетките на сперматогенезата се поддържат и изхранват от големи клетки, наречени сертолиеви клетки, които спомагат за узряването на сперматозоидите. Това е много непостоянна „поточна линия” – много често може нещо да се обърка и да доведе до по-малко количество сперматозоиди.

 

Четете още: Какво значи лоша спермограма?

 

Когато сперматозоидите се изхвърлят от тестиса, все още не са способни да плуват самостоятелно. Те придобиват тази способност по време на преминаването си през епидидима, който е като училище по плуване за тях. Там те прекарват между 2 и 15 дена и през това време узрязват и придобиват оплодителна способност.

 

Сперматозоидите биват изтласкани по това тунелче чрез чести контракции на тънката му мускулна стена. По-голямата част от зрелите сперматозоиди се складират в края на епидидима, където чакат да бъдат изтласкани с голяма скорост през семепровода и изхвърлени по време оргазъм.

 

Какво се случва по време на еякулацията?

 

По време на еякулацията мускулите на епидидима и семепровода се контрахират, за да изтласкат сперматозоидите в еякулационния канал. Там към сперматозоидите се добавят секрети от семенните мехурчета и простатата, които допринасят за обема на семенната течност, и така образуват спермата. Мощните мускули, които заобикалят основата на уретрата, изхвърлят спермата по време на оргазма.

 

При здрав организъм спермата и урина никога не се смесват (въпреки че в крайна сметка преминават по един и същи канал), защото мускулът на сфинктера на пикочния мехур се контрахира по време на сексуалната стимулация и така блокира изхода на пикочния мехур към уретрата по време на еякулацията. По този начин преотвратява изтичането на урина от пикочния мехур по време на половия акт, както и случайно връщане на сперма в пикочния мехур.

 

Четете още: Позата при зачеването

 

Каква е връзката между пениса и оплодителната способност?

 

Повечето мъже приравняват оплодителната си способност с мъжествеността си и следователно с размера на пениса си. Въпреки това размерът няма много общо с оплодителната или сексуалната способност (във всеки случай, ако се притеснявате, че пенисът ви е твърде малък, не сте единственият – повечето мъже смятат така.).

 

По време на еякулацията от пениса се изхвърля около една чаена лъжичка сперма. Спермата е млечна на цвят и има консистенцията на яйчен белтък. Сперматозоиди-те са около 2-3% от спермата. По-голямата част от нея е семенна течност, секретирана от семенните мехурчета и простатата, която осигурява проникването на сперматозоидите във влагалището.

 

При нормална еякулация се изхвърлят между 200 и 500 млн. сперматозоиди. Как е възможно толкова много сперматозоиди да се съберат само в една чаена лъжичка сперма? Много просто – сперматозоидите са изключително малки. Ако количеството при една нормална еякулация можеше да запълни олимпийски басейн, дори тогава всеки сперматозоид би бил по-малък от златна рибка.

 

Сперматозоидите са най-малките съществуващи клетки в човешкото тяло, а яйцеклетките – най-големите. Всъщност сперматозоидите са така програмирани, че да могат да доставят съдържанието си – генетичния материал на мъжа – до яйцеклетката. Ето защо те са проектирани като снаряди – мъжкото ДНК е в хромозомите на ядрото на главичката на сперматозоида, а опашката придвижва сперматозоида към яйцеклетката.

 

Четете още: И с един тестис може да имате бебе

 

Сперматозоидите са много крехки. Мъжете произвеждат толкова много, защото съвсем малко от тях оцеляват при придвижването в женската полова система преди да оплодят яйцеклетката. Може би причината за това е в еволюцията. Женските риби хвърлят хайвера си на морското дъно. Ето защо мъжките риби трябва да произведат милиони сперматозоиди, които биват пръснати в морската вода, където милиони ще се похабят, за да е сигурно, че някои ще достигнат до хайвера.

 

Какво се случва със сперматозоидите, ако нямате полови контакти дълго време? За съжаление, сперматозоидите не могат да се съхраняват. Ако не настъпи еякулация в продължение на много дни, сперматозоидите в репродуктивните канали просто загиват. Ето защо преброяване на сперматозоиди при дълго въздържание показва наличие на голям брой мъртви или неподвижни сперматозоиди. Но както не можете да складирате сперматозоидите, така и не можете да се окажете без запаси от тях. Мастурбацията или половите контакти не могат да изчерпат наличието им – тялото непрекъснато произвежда нови, дори ако мъжът има само един нормален тестис.

 

Как тестостеронът влияе на мъжката оплодителна способност?

 

Както вече споменахме, основният мъжки полов хормон е тестостеронът. Той се произвежда от тестисите, като началото се поставя през пубертета. Тестостеронът се произвежда от специални клетки в тестисите, наречени клетки на Лайдиг. Те биват стимулирани да произвеждат тестостерон в отговор на сигнал от лутеинизиращия хормон от хипофизата. ЛХ е същият лутеинизиращият хормон както и при жените.

 

Четете още: Естествени начини да подобрите количеството на сперматозоидите

 

Допълнително към тестостерона производството и узряването на сперматозоидите в семенните каналчета на тестиса се стимулира от фоликулостимулиращия хормон, произвеждан от хипофизата. И този ФСХ е същият като при жените. ФСХ въздейства на сертолиевите клетки, като ги кара да секретират андрогенносвързващ протеин, който се свързва с тестостерона и спомага за въздействието му върху производството на сперматозоиди. Сертолиевите клетки също произвеждат фактори на растежа като например SGF (семенен фактор на растежа), който спомага за регулирането на сперматогенезата.

 

Обърнете внимание, че в тестиса има два отделни компонента и че клетките на Лайдиг се намират извън семенните каналчета, където се произвеждат сперматозоидите. Ето защо няма връзка между мъжествеността, която зависи от производството на тестостерон, и оплодителната способност, която зависи от производството на сперматозоиди.

 

Тестостеронът прави много повече от това да подпомага производството на сперматозоиди. Той също стимулира растежа на космите на лицето, придобиването на повече дълбочина на мъжкия глас и развитието на мъжката физика – всички тези промени, които превръщат момчетата в мъже. Тестостеронът е също важен за пораждането на сексуалното желание – той повишава либидито.

 

Четете още: Може ли използването на лубрикант да попречи на забременяването?

 

Какво се случва, когато сперматозоидите навлязат във влагалището на жената? Одисеята на сперматозоидите в женската полова система

 

Когато мъж и жена осъществяват полов акт, мъжът поставя еректиралия си пенис във влагалището на жената. Там той изхвърля милиони сперматозоиди по време на еякулацията. След като сперматозоидите вече се намират във влагалището, те предприемат дълго и трудно пътуване, също като сьомгите, когато навлизат в устието на река, за да плуват нагоре по течението и да хвърлят хайвера си.

 

Някои от сперматозоидите се насочват директно към фалопиевите тръби през шийката и матката и някои от тях са толкова бързи, че е възможно да се намерят сперматозоиди в тръбите няколко минути след еякулацията. Някои сперматозоиди загиват в киселинната среда на влагалището, а други навлизат в цервикалната слуз и цервикалния канал. Те престояват там живи между 48 и 72 часа.

 

През това време малък брой сперматозоиди продължават да плуват към фалопиевите тръби. Ето защо не е нужно да имате полови контакти всеки ден, за да забременеете, въпреки че яйцеклетката е жива само около 24 часа.

 

Четете още: Фактори влияещи на женската плодовитост

 

Сперматозоидите в женската полова система плуват със своя собствена енергия (подобно на удар с камшик), като опашката им ги тласка напред. От милионите сперматозоиди, изхвърлени с еякулата, само няколко стотин ще успеят да достигнат до яйцеклетката. Може би затова толкова милиони сперматозоиди се произвеждат в началото, въпреки че само един е нужен за оплождането на яйцеклетката, а именно защото загубите са толкова големи.

 

Какво се случва с яйцеклетката, когато настъпи оплождане?

 

А какво се случва с яйцеклетката – другия партньор в „любовния танц”? Зряла яйцеклетка се отделя от яйчника само веднъж за целия менструалния цикъл (този процес се нарича овулация). Това е времето, благоприятно за зачеване, през което може да настъпи бременност.

 

Как яйцеклетката достига до тръбата? Когато настъпи овулацията, зрялата яйцеклетка се отделя от фоликула, който се намира в яйчника. Този процес на спукване на фоликула прилича на малко изригване на вулкан на повърхността на яйчника. В този момент ресничките на тръбите подобно на пипала се плъзгат по повърхността на яйчника и поемат яйцеклетката.

 

Яйцеклетката има обвивка, наречена зона пелуцида, която прилича на пръстена около Сатурн. Заобиколена е от струпване на гнездовидни клетки, наречени фоликулни клетки на лъчистия венец, които служат за изхранване на яйцеклетката. Те образуват кумулусната маса – лепкав гел, който предпазва яйцеклетката и спомага трептенето на ресничките на фалопиевата тръба да тласка яйцеклетката напред към матката подобно на конвейер. Яйцеклетката сега е защитена и трябва да изчака в тръбата сперматозоид, който да доплува до нея. Тя живее около 24 часа и ако не настъпи оплождане, загива.

 

Четете още: Подготовка за забременяване за мъже

 

Какво се случва, когато яйцеклетката и сперматозоидът се срещат? Процесът на оплождането

 

От няколкото стотин сперматозоиди, достигнали яйцклетката, само един ще успее да я оплоди. Процесът на оплождането е всъщност „праисторическият любовен танц”, когато хромозомите на майката (намиращи се в яйцеклетката) и тези на бащата (намиращи се в сперматозоида) се сливат, за да създадат заедно нов живот, който е съвсем различен от всички останали, защото притежава уникален генетичен състав. Научихме доста за оплождането благодарение на ин витро оплождането и можем да кажем, че това наистина е едно от чудесата на природата.

 

През времето, когато сперматозоидът се намира в репродуктивната система на жената, докато плува към яйцеклетката, той придобива способността да я оплоди – процес, наречен капацитация. Когато сперматозоидите достигат фоликулните клетки на лъчистия венец (само няколко стотин от тях успяват, водени от химикалите, произвеждани от яйцеклетката), те стават хиперактивни и започват много бързо да движат опашките си. Това е полезно, защото им дава механичната енергия, от която главичките им имат нужда, за да пробият външната обвивка на яйцеклетката, наречена зона.

 

Четете още: Как да забременеете по-бързо?

 

Сперматозоидите разпръсват кумулусната маса (струпване на гранулозни клетки с предпазна функция около яйцеклетката) – все пак това е работа в екип. Когато достигнат до яйцеклетката, те се прилепват до зоната. Сперматозоидите отделят химикал при процес, наречен акрозомна реакция, при която се разпада акрозомата (тя покрива главичката и представлява заострената й част). Акрозомните ензими разтварят зона пелуцида, като пробиват малко дупка в нея, така че един сперматозоид да може да проникне и достигне повърхността на яйцеклетката. В този момент яйцеклетката прави зоната непроницаема, за да попречи на друг сперматозоид да премине през нея.

 

Генетичният материал на спермата (мъжкият пронуклеус) и генетичният материал на яйцеклетката (женският пронуклеус) се сливат, за да образуват зигота, която се разделя на две клетки. Тези клетки на свой ред продължават да се делят бързо, като образуват кълбо от клетки – ембрионът. Той се придвижва по фалопиевата тръба, която го изхранва и изтласква напред, до матката. Това пътуване отнема между 3 и 5 дни. Ембрионът трябва да пробие своята обвивка (т.нар. излюпване на ембриона) и тогава се прикрепя към маточната лигавица при процес, наречен имплантация. След 9 месеца, ако всичко е наред, се ражда бебе.

 

Материалът е любезно предоставен от партньорите ни от Сдружение „Зачатие“

Добави коментар