Български традиции: Бъдни вечер
Днес, 24 декември отбелязваме един от най-големите християнски празници – Бъдни вечер. Наричаме я още Суха Коледа, Малка Коледа, Крачун, Детешка Коледа, Мали Божич, Кадена вечер, Наядка.
Според библейското предание, на 24 декември започват родилните мъки на Дева Мария. Тази вечер е начало на празненството, възславящо Христовото рождение. На празничната трапеза има постни ястия. Kолкото повече са те, толкова по-богата ще е годината. Обредният хляб се украсява с флорални елементи, изработени от тесто.
Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата ѝ са червено, жълто, златно – цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искриците от горящия бъдник. На Бъдни вечер свършват четиридесетдневните Коледни или Рождественски пости, които са започнали на 15 ноември на Коледни заговезни.
Вечерта на вълнението, на очакването и на надеждата започва с подготовката за празничната трапеза, която се споделя от най-близките, семейството и роднините. Пeкат се 3 вида обредни хлябове:
Вижте още: Бъдни вечер: Ела, Дядо Господи, да вечеряме.
• хляб, посветен на коледния празник – овален, с пластична украса от тесто – с кръст и кръг, със сребърна, а в миналото със златна пара за късмет
• хляб, посветен на стопанството – с богата украса, с елементи символизиращи труда на селянина
• хлябове за коледарите – вити, превити краваи, набодени с чемшир, здравец, бръшлян. За малките момчета – те са кръгли с дупка в средата (като гевречета) или във формата на подкова, а за момичетата са като осморки (кукли).
Важна роля за празника играе бъдникът – пън от плодовито дърво, който традиционно гори цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина. По това как гори бъдникът, се гадае за плодородието през новата година.
Вижте още: Как се празнува Коледа по света?
Кулминационен момент на празника е трапезата, от която веднъж седнал не се става и се вярва, че колкото по-богата е тя, толкова по-богат и здрав ще бъде домът през годината.
Според вековните традиции на трапезата трябва да има 7, 9 или 11 постни ястия, т.е. броят им непременно да е нечетно число. Стремежът е вечерята да се започне по-рано, за да узряват по-рано житата. Трапезата се прекадява с тамян от най-възрастния мъж или жена. Най-възрастният мъж в семейството разчупва хляба и раздава по едно парче. На късметлията се пада парчето със сребърната пара.
Орехите и недогорялата свещ се запазват за следващите вечери.
Преди да започне вечерята на софрата се поставя паница с варено жито, на което се закрепя запалена свещ. Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. Трапезата не се вдига и не се почиства. От всички ястия и храни се оставя по малко през цялата нощ, за умрелите.
Традиционни ястия за празника:
Прясна питка с пара, баница (зелник, тиквеник), жито, ошав (компот) от сушени плодове, боб, сърми с кисело зеле, сърми с лозови листа, пълнени сушени чушки с фасул, салата от зрял боб по шопски, варена тиква, пресни плодове, орехови ядки с чесън и мед.
Празничната атмосфера от Бъдни вечер се прелива в Коледа. След вечеря всички очакват идването на коледарите, които обикалят домовете и благославят техните стопани. Те обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Облечени са в традиционно празнично облекло, закичени с китки и венци от сушени плодове, пуканки, стафиди.
Вижте още: Коледарски песни
Влизайки в дома, те пеят специални песни, които изразяват пожелания за благополучие, здраве, брак. Коледарската благословия се изрича от водача, в бързо темпо, като държи подарения от стопаните коледарски кравай. Освен с него, коледарите се даряват и с месо, сланина, боб, брашно вино и др.
В Западна България коледарската дружина включва старец, баба, трохобер, четирима певци, гайдар, които разиграват пантомима с хумористичен характер. Бъдни вечер свършва, когато коледарите се приберат по домовете.
От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете. Коледарите пеят песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай. Те напомнят лазарските и великденските. Песните са за здраве и дълъг живот, за имот, берекет (плодородие и благополучие), късмет, любов, щастие и добра среща, за радост, игри и веселия.
Ето част от една коледарска песен:
“Стани нине, господине!
Тебе пеем, домакине!
Добри сме ти гости дошли,
добри гости, Коледари!
Орач оре равно поле,
воловце му два ангела,
копрал му стрък босилек.
-Дай ми, Боже, да се роди,
се пченица, да омесим Богу колак.”
От векове наред се носи поверие, че в нощта на Коледа се сбъдват желания: за щастие, здраве, успех, любов, късмет … за най-добро за в бъднини. Нека бъдем по-добри!
„Тиха нощ; свята нощ!
Всичка земя е в тишина;
виж! Витлеемската светла звезда
мъдрите кани от чужда страна,
гдето Христос се роди.“
