Българските азбуки

Днешната българска кирилица е пряк наследник на старобългарската кирилска азбука. 

Българите си служат със своя собствена азбука повече от 1110 години. Началото е поставено в средата на ІХ век от славянските първоучители Кирил и Методий. Прието е да се смята, че създаването на славянската азбука е свързано с тяхната Моравската мисия през 862 г., но изобретяването на славянските букви очевидно е бил дълъг процес и е плод на съвместната дейност на двамата братя в манастира на планината Олимп през 855 г. 

Старобългарските азбуки са две – глаголица и кирилица. Глаголицата е изцяло оригинална азбука, докато кирилицата възприема и адаптира буквите от гръцката писменост. Първата азбука, създадена от Кирил и Методий, е глаголицата (името й идва от глагол – „дума”). На нея са написани най-старите запазени старобългарски писмени паметници от ІХ-ХІ в. Втората старобългарска азбука – кирилицата, се появява в България в края на ІХ в. През Х и ХІ в. се употребяват и двете писмени системи. Кирилицата измества глаголицата през ХІІ в. 

Славянските букви на Кирил и Методий стават едно от най-силните оръжия за осигуряване на политическата и културната независимост на България, а с широкото им разпространение сред другите славянски народи поставят основите на нова европейска цивилизация в Средновековна Европа – цивилизацията на източноправославните славянски народи. Чрез културното и религиозното посредничество на България кирилицата прониква в Русия, Сърбия, а от ХІV чак до началото на ХХ век на кирилица пишат във Влахия и Молдова. 

Източник: Разбираема България  http://www.ccit.government.bg/bgalphabet.php

Добави коментар