Бронхиална астма при децата: причини за възникване
Бронхиалната астма се явява едно от най-разпространените заболявания в детска възраст. Епидемиологичните изследвания през последните години свидетелстват за това, че от 10% до 12% от децата страдат от това заболяване, като с всяка година процентът се увеличава.
Сериозно безпокойство предизвикват ръста на смъртността от бронхиална астма и повишаващото се количество хоспитализации на болни в педиатричните лечебни заведения.
Понастоящем бронхиалната астма при децата се разглежда като хронично заболяване, в основата на което стои алергично възпаление на дихателните пътища и хиперактивност на бронхите. Тя се характеризира с периодични пристъпи на затруднено дишане или задух вследствие на бронхоспазъм, хиперсекреция на слуз и отток на лигавицата на бронхите.
Въз основа на типичните пристъпи на задух лекарите обикновено поставят диагноза „бронхиална астма”, като това се случва дори когато при детето се наблюдава суха, пристъпообразна кашлица, която се усилва през нощта или след събуждане от сън.
Бронхиалната астма се отнася към болестите с наследствена предразположеност, и по правило се развива при деца, в чиято семейна анамнеза присъстват болни от алергични заболявания.
Четете още: Симптоми на респираторната алергия
При някои деца с бронхиална астма, при привидно отсъствие на семейна предразположеност, може да има роднини, при които се наблюдават хрипове в белите дробове, неправилно диогностицирани като „хроничен бронхит” или „емфизема на белите дробове”. Изследванията от последните години потвърждават, че бронхиалната астма, започваща в ранна детска възраст, най-вероятно има наследствен произход.
Понастоящем е добре известно, че началото на развитието на бронхиална астма при децата е свързано с въздействието на различни алергени, от които най-разпространена е домашната прах. При около 70% от децата с бронхиална астма се наблюдава засилена чувствителност към домашната прах.
Домашната прах е сложна смес, съдържаща влакна памук, целулоза, косми и спори от плесени. Основен компонент на домашната прах се явяват акарите, които са невидими за невъоръжено око. Любима храна на акарите са люспичките човешка кожа, които се събират в матраци, килими и мека мебел. Те могат да попаднат също така в пердета, постелни принадлежности, меки играчки, под килима.
Четете още: Астма при бебето – какво да правим?
Оптимални условия за развитие на акарите дава топлия, влажен климат. При температура от 10 градуса и 50%-та влажност акарите умират. Но мъртвите акари на домашната прах не загубват своята аларгенност, доколкото частиците притежават изразена алергизираща активност. При болните, чувствителни към акари, пристъпите на задух възникват най-често през нощта или на сутринта, като е възможен пристъп, и при оправяне на леглото, защото концентрацията на акари във въздуха в този момент рязко се повишава.
Причини за развитие на бронхиална астма могат да бъдат също така и козина, пърхот, слюнка на разнообразни животни (кучета, котки, морски свинчета, хамстери и други гризачи). Котешкия алерген, съдържащ се в слюнката, козината или пърхота на животното, е най-мощен от всички алергени и притежава изключителна стабилност и способност за проникване дълбоко в белите дробове.
Той се съхранява продължително време в обкръжаващата среда, дори след като котката е махната от дома. Алергените от кучета (от слюнка, козина и пърхот) също са устойчиви – те могат да запазят своята концентрация висока дори няколко месеца след извеждането на кучето от дома. Разпространени причинители на пристъпи на задух са също и конския пърхот, сухата храна за декоративни рибки, а така също и насекомите – особено хлебарки.
Четете още: Астма при деца и бебета
Сериозна причина за развитие на бронхиална астма могат да бъдат спорите от плесен и мухъл, съдържащи се във въздуха, в климатика, и във влажни, тъмни помещения (мазета, гаражи, бани). През зимата, когато земята замръзва или се покрива със сняг, спорите на плесен на откирто престават да бъдат проблем за децата-астматици.
Тези спори започват интензивно да се размножават във въздуха в началото на май, достигайки пика си през юли и август и могат да предизвикват пристъпи до началото на първите студове. Спорите на плесен присъстват и в много хранителни продукти (синьо сирене, бира, мариновани плодове, айрян, шампанско, тестени изделия с мая, престоял хляб).
Цветния прашец на цъфтящите растения може да стане причина за пристъпи на задух при 30-40% от децата, болни от астма. Пикът на заболеваемостта по правило е през април-май и е свързан с прашеца от дърветата-бреза, топола, клен, ясен, върба, и т.н. Ако пристъпите се проявяват през юни-август, то тяхна причина може да бъде прашеца от някои треви.
Четете още: Причиняват ли алергиите астма?
Спектъра на алергените от цветен прашец зависи от климато-географските зони. При някои растения прашеца е толкова лек, че се носи свободно по въздуха на големи разстояния и безпрепятствено попада в дихателните пътища. По-тежкия прашец (например при розите) се разнася от нисколетящи насекоми, т.е. той е по-малко алергенен отколкото прашеца, свободно реещ се във въздуха.
При много деца пристъпите на задух могат де се провокират от лекарствени препарати, като антибиотици, особено на пеницилинова основа, сулфаниламиди, витамини, аспирин. При това е възможно контакта с лекарствените вещества да не е само чрез директен прием, но и при престой в близост до фармацефтична фабрика, където те се произвеждат.
Трябва да се отбележи, че в последните години ръста на заболеваемостта от бронхиална астма се свързва до голяма степен и със замърсяването на околната среда и преди всичко на въздуха с химични съединения – с частици сяра и азотни окиси.
Четете още: Как домашните животни и алергиите могат да са съвместими?
Неблагоприятно влияние на децата с бронхиална астма оказва и замърсяването на въздуха в жилищните помещения. В много случаи съвременните строителни технологии (по-голямата осветеност, по-малката естествена проветривост, използването на съвременни изолационни материали, уреди за подгряване и овлажняване) съществено променят качеството на въздуха на закрито и увеличават неговото отрицателно въздействие върху дихателната система.
Освен горепосочените фактори, изострянето на бронхиалната астма при децата може да бъде предизвикано и от физическо натоварване, емоционален стрес, плач, смях, промяна в атмосферните условия, остри миризми на бои, дезодоранти, парфюми и цигарен дим.
При децата-астматици, чийто родители пушат, се наблюдават чести изостряния в пристъпите, изискващи употребата на противоастматични средства. Дори при едномесечно бебе могат да се наблюдават пристъпи на астма в случай, че някой от неговото близко обкръжение е пушач.
Вирусните инфекции от своя страна се отнасят към най-честите причини за пристъпи на астма. Респираторните вируси увреждат дихателния тракт и увеличават неговата проводимост за алергени и токсични вещества, като повишават бронхиалната хиперактивност. Много астматици са склонни към чести, остри респираторни заболявания. Наличието на огнища на хронична инфекция, предимно в носоглътката, повишава степента на сенсабилност (чувствителност) на организма.
Бронхиалната астма представлява мултифункционално заболяване, чието развитие е тясно свързано с въздействието на генетични и външни фактори. Изясняването на причините, които предизвикват бронхиална астма при всеки отделен пациент, съществено повишава ефективността на терапевтичните мерки.
