Бебешки пубертет – част 2
Продължава от: Бебешки пубертет – част 1
Автор: Нели Василева-Стефановa
Консултант по ранно детско развитие, личностно развитие и взаимоотношения, детски и семеен психолог, класически хомеопат
Когато детето се противопоставя на всичко и тотално не зачита родителския авторитет, методите на ответна реакция от страна на родителите са няколко:
1. Строг контрол и изискване на абсолютно подчинение
Някои родители не допускат дори и следа от неподчинение и налагат строг контрол над децата си. Този метод на възпитание, в който родителят изисква детето да спазва всички наложени му правила и да постъпва единствено по начина, който родителя одобрява води до следното:
• Детето е „дресирано“ да бъде покорно и пасивно
От една страна такова дете изглежда мило и приятно – то не крещи, не върши бели, не се тръшка и не се противопоставя никога, а изпълнява послушно всичко, което родителите поискат от него. Мнозина наричат такива деца „Дете мечта”, но това е само едната страна на монетата. Другата страна на монетата съвсем не е толкова прекрасна. Дете, на което от малко не е давана друга възможност, освен да изпълнява безропотно това, което изиксват родителите от него след време ще бъде лишено от креативност и самостоятелност.
• Не всички деца се огъват лесно пред строгостта на родителите
Вижте още: Защо рутината e важна за децата?
Тогава родителската строгост се сблъсква с яростната съпротива на детето, готово да се бори до край, но не и да отстъпи. Тогава целият период на бебешкия пубертет се превръща в борба между две воли – на родителите и на детето. При това няма значение, кой ще спечели. Основното вече е загубено. Ако отношенията с детето ви не се променят с времето тази вражда ще води до все по-голямо отчуждение, докато в един момент ще си дадете сметка, че между вас и детето ви няма и следа от близост и обич.
• Външно подчинение и потисната враждебност
Възможно е също като се натъкне на прекалена строгост, детето да се подчини външно, потискайки своята враждебност. То неохотно ще прави, каквото се иска от него, но ще стане затворено. Като порасне такова дете външно изглежда изтъкано от добродетели, но вътрешно е изпълнено с враждебност, която в най-неочаквани моменти избухва като бомба със закъснител.
2. Липса на контрол и страх от упражняване на авторитет
Другата крайност на пълния контрол е родителят, който се бои да упражни авторитета си. Такава майка отстъпва на всички изисквания на детето, като незабавно разширява, поставените от нея граници, щом детето откаже да се вмести в тях. Така детето винаги има последната дума.
Вижте още: Реални последици за лошо поведение
Скоро се оказва, че ролите в семейството са разменени. Водещо е детето, а не родителят. Така се стига до „синдрома на гаменчето”. Този тип деца тотално не се научават да се съобразяват с реалността, а това им създава многобройни трудности, когато отидат на детска градина или училище и там изискват от тях елементарно уважение на обществените норми. На такова уважение тези деца не са способни, защото майката не го е възпитала у тях в периода на първия пубертет.
В периода, когато са осъзнали за първи път своята индивидуалност, тези деца са били оставени да правят каквото си искат и това усещане за безнаказаност ще им пречи и в последствие да се съобразяват с околните и с наложените правила.
3. Здравословна дисциплина в периода на бебешкия пубертет
Както при много други неща в живота, печелившата стратегия и по отношение на възпитанието към малкото дете е откриване на златната среда. Това означава, че родителят не бива да е твърде строг и да налага пълен авторитет, както и не бива да абдикира напълно от родителската си роля и да остави детето да прави каквото си поиска, независимо до какво води поведението му.
Вижте още: Как да кажете НЕ на вашето дете?
За да успее родителят да намери златната среда, е важно да се научи да прави разлика между действия и чувства. Действията, това са външното поведение на детето, а чувствата са вътрешните му усещания. Важно е родителят да не смесва действия и чувства, защото детето може да се научи да контролира действията си, но не и чувствата.
Не бива никога да държим детето отговорно за чувствата, които изпитва. Чувствата и мислите се случват спонтанно и детето не избира нито момента, нито вида им. За самото дете е необходимо, някой от вън да му помогне да изгради границите на здравословно поведение, защото в тази толкова ранна възраст то няма нужните критерии, за да го направи само.
В това се изразява нашата роля на родители – да изградим граници – нито твърде строги, защото в началото на статията видяхме до къде води твърде строгото и рестриктивно възпитание, както и не твърде либерални, защото обсъдихме до къде води и липсата на граници.
Вижте още: Бъдете постоянни във възпитанието
Кои са разумните граници за малкото дете?
За да си отговорите на този въпрос най-напред си отговорете на въпроса: „Колко категорични забрани могат да се наложат на детето на тази възраст?”. Сигурно ще се изненадате колко кратък всъщност е вашия списък. Не се превръщайте в свръхконтролиращи родители, които не допускат детето им да направи и крачка без предварително да я съгласува с тях. Вече обсъдихме до къде води свръхконтрола.
Мнозина в този момент ще възразят, че ако определят само няколко наистина жизнено важни правила и за всичко останало оставят детето само да реши, то детето ще ги вбесява постоянно с нетърпимо поведение, като това да седи на пода, а не на стол, да се цапа, да крещи и да вилнее наоколо. Децата не са нищо друго, освен огледало на самите нас – ако ние постоянно навлизаме в личното им пространство и те ще навлизат постоянно в нашето. Ако ги оставим на мира и те ще оставят на мира нас.
Поставете само няколко наистина важни правила и настоявайте всеки път тези правила да бъдат спазвани. Не правете изключения. Ако не спазите правилото дори само веднъж, детето вече всеки път ще настоява да го прекрачи. Нужно е да бъдете последователни.
Вижте още: Детското неподчинение
Няма общовалиден списък с правилата, които да налагаме на малкото дете. Някои родители са с по-широк мироглед и поставят по-малък брой от ограничения. Други са по-консервативнии и изискват спазването на повече правила. Единственото важно нещо е да не изпадате в крайности.
Не бъдете нито твърде строги, нито абсолютно либерални и нека правилата, които изисквате децата ви да спазват, са логични и разумни и да изглеждат оправдани както за вас, така и за тях.
Душевното и морално здраве на родителите и хармоничното развитие на детето се намират някъде по средата между двете крайности. Всеки родител трябва сам за себе си и за своето дете да определи къде е тази среда.
Как да налагаме дисциплина?
Най-важното, което трябва да осъзнаете е, че в тази ранна възраст все още наказанията не биха имали никакъв здравословен ефект. Колкото и умни да са малките ни наследници, мозъчетата им все още не правят здрава причинно-следствена вързка между тяхното поведение и нашата реакция.
Детето няма да си извади нужните поуки, дори и цял ден да стои затворено в стаята си или наказано в ъгъла. Боят още по-малко би ви помогнал да възпитате добре детето си. Насилието може да роди единствено насилие.
В статията са използвани материали от книгата на д-р Фицхю Додсън “Изкуството да бъдеш родител”
Материалът е любезно предоставен от: Осъзнато родителство https://babysling-bg.com/
