Бабата: социалното явление през очите на педиатъра
Автор: д-р Евгени Комаровски
Педиатър
За начало ще отбележа, че говорейки за бабите, естествено имам предвид и дядовците. Но бабата, в сравнение с дядото, почти винаги е по-емоционална, по-неуправляема и колкото и да е парадоксално – забележимо по-активна. Опитът ми показва: бабите разговарят с лекар 20 пъти повече от дядовците. Този факт сам по себе си е символичен и показателен.
Да се отрича огромната роля на бабите във възпитанието на подрастващото поколение е просто безсмислено. В нашата страна това е два пъти по-безсмислено, тъй като болшинството млади семейства не са в състояние да осигурят на детето нормална грижа и възпитание без помощта на бабата. Да изброим за начало факторите, обуславящи описаното състояние на нещата.
Нашето семейство често не се явява пълноценна клетка на обществото – то не е самодостатъчно. Младите хора, встъпили в семейни отношения често не могат да живеят без помощта на „старите”. Децата, по правило, се появяват на бял свят не защото са много желани, а защото просто „така се е получило”.
Самите „виновници” за детето често нямат нито самостоятелно жилище, нито достатъчно средства за пълноценно същуствуване. В най-честият случай собственици на жилището са бабите. Те оказват и финансова помощ – без при това да са твърде стари, а напротив – те са жени в разцвета на своите сили и материални възможности.
При майките и татковците отсъства какъвто и да е опит и знания за това от какво имат нужда децата. Под ръка винаги са техните собствени родители, които имат съответния опит.
Четете още: Защо рутината е важна за децата?
Процеса на отглеждане на детето постоянно изисква вземането на важни решения. Младите родители много често се страхуват, а понякога и не искат да вземат не просто важно, но каквото и да е решение – твърде удобна позиция, особено при положение, че под ръка е същата тази баба, готова да поеме отговорността и да реши вместо тях.
Към момента на появяването на детето на бял свят родителите често сами не са пораснали и им се иска „да си поживеят” още. Така детето им „пречи” да се радват на живота, а помощта на бабите позволява едновременно да бъдеш родител без да усещаш, че младите и безгрижни години са си отишли.
С оглед изложените факти може да се приеме очевидния извод: самото понятие „баба” трябва да се разглежда не като качество на определен човек, а като много значим социален феномен, изискващ отделно изучаване.
В течение на дълги години на автора на статията му се е налагало да контактува с много баби и извода е категоричен – без да се отчита явлението „баба” е почти невъзможно да се организира нормална грижа и възпитание на детето.
Главният проблем на участието на бабите във възпитанието на детето е проблемът за собствеността върху него. Чувствайки в себе си сили и желание да помага и имайки пълната увереност, че е наясно какво е нужно да се направи, бабата – при това на подсъзнателно ниво – разбира, че това не е нейно дете!
Четете още: Принципи на дисциплината
Към своите вещи нормалният човек се отнася с особено внимание – преди всичко да не им навреди. А представите на бабите за това кое за детето е вредно, опасно или нежелателно са съвсем конкретни – вредно е да не се яде, да се плаче, да се ходи бос, да се настине, и т.н. – такива „вредности” са стотици! Не е чудно при това, че бабиното възпитание се отличава с повишена загриженост, граничеща с патология.
За никакви закалявания, студени ръце и крака въобще не може да става и дума. Отделен въпрос са болестите – ако може да се изчака, вместо веднага да се лекува, бабата винаги ще предпочете да лекува – и то на всяка цена!
Едновременното участие на представителите на две поколения във възпитателния процес често се съпътства от много проблеми, които не рядко прерастват в сериозни конфликти. Любимият зет се превръща във враг №1, очарователната майка се превръща в мързелива и непохватна безделница.
Четете още: Какъв е най-добрият начин да се справите с трудните деца?
Словосъчетанието „твоята майка” (в различни комбинации) все по-често започва да се употребява от родителите при изясняването на отношенията помежду им. Фразите „ти си същата като майка си” и „с майка ти не искам да живея” понякога се превръщат във финален акорд, бележещ разпада на поредното семейство.
Де се предотвратят възможните конфликти е трудно, но постижимо. За целта е необходимо участниците във възпитателния процес да си изяснят ясно отговорностите.
* * *
Скъпи баби! Много ви моля да дочетете следващите редове до край, пък да става каквото ще!
Вашето главно предимство пред „младите” е опита. На тях им предстоят още многонеща, а вие вече сте изгледали вашето дете. Поглеждайки назад, към извървяния път, вие сте убедени, че добре знаете как трябва да се грижите за детето. Но беше ли вашият път лек?
Четете още: Изграждане на самочувствие на вашето дете
Спомнете си – били ли сте и вие съгласни всеки път с вашите родители? Абсолютно ли сте уверени в собствената си правота и правото си да съветвате, или още по-лошо – в правото да взимате решения вместо родителите?
Възпитанието на детето е преплетено с огромно количество традиции, заблуждения, предразсъдъци, и много положения, еднозначно и дълготрайно възприемани като непоклатимо верни, без всъщност да са такива. Вас са ви учили, че детето трябва да се повива стегнато и вие така и правите, уверени, че е редно. Защо да е редно?
Нима има в природата живо същество, недаващо на детето си да се движи свободно? Вас са ви учили, че детето през нощта не се храни. Защо? Къде в природата майката ще има мляко, а детето ще се гърчи от глад? Не е странно при това положение, че идеалът за красота на детето традиционно е то да е пухкава топка с явни признаци на затлъстяване и червени от алергии бузки!
Вие сте готови на всичко само и само да предпазите вашето внуче от опасностите, защото сте убедени в неговата слабост, болнавост и неподготвенст за самостоятелен живот. Но това всъщност съвсем не е така – по правило децата не се раждат податливи на болести, те стават такива в процеса на израстване.
Четете още: Как да научите детето си да споделя?
Животът непрекъснато се променя, и много от това, което ни се е струвало правилно преди, става безсмилено понастоящем.
Всичко това пиша с една единствена цел – да ви убедя,че вие не се явявате носител на абсолютната истина – нещо, за което не претендирам и аз. Но във връзка с професията ми съм се сблъсквал с толкова предразсъдъци, основно педагогически, че ми се е изправяла косата! И ако искате вярвайте, но децата от семейства, в които внуците не живеят заедно с бабите си, попадат в болница много по-рядко!
Там, където няма кой или кога да нахрани детето, отказващо да се храни редовно, да му обува задължително чорапи, да го облича преди да излезе от леглото – там децата са значително по-здрави. И това е очевиден статистически факт, доказващ, че обилното и редовно хранене и топлите крака нямат никакво отношене към любовта и грижата – даже напротив!
Най-важното правило, задължително за спазване от бабите и дядовците, е следното: никога, и при никакви обстоятелства не взимайте никакви решения, касаещи начина на живот и възпитание на детето, и още по-малко – не насаждайте тези решения на неговите родители!
Отговорност за щастието и здравето на детето носят само майката и бащата. Вие сте длъжни да се примирите с това, и колкото и да не ви се иска – да не поемате и носите никаква допълнителна отговорност за това!
Четете още: Изграждане на самочувствие на вашето дете
Нека постъпват с детето си така, както смятат за редно – и да носят съответната собствена, родителска отговорност за решенията си!
И това не е бездействие, не е затваряне на очите – това е единствения и най-верния път към мира и спокойствето в семейството, към нормалните отношения между поколенията. И ако на вас ви забраняват да правите нещо – да не обличате, не храните, не задължавате или не наказвате детето – то наистина – не го правете!
Ако имате време и желание да помогнете, то се постарайте да помагате пасивно, предприемайки действия, които не изискват принципни решения. Вие сте готови да облечете детето – нека ви кажат с какво. Вие искате да го нахраните – нека ви кажат с кое, кога, при каква температура и количество. Напълно е възможно родителите да не знаят какво да изберат – тогава деликатно изкажете мнение и без да се налагате – препоръчайте решение.
Освен това, вие можете да сте в помощ и без въобще да се грижите непосредствено за детето – да изгладите, да изперете, да сготвите, да отидете до магазина. Вашата помощ е едновременно задължение и подърък – но никога, в никакъв случай не се изтъквайте! По-добре просто нищо не правете, вместо да се натяквате!
В противен случай вие просто ще спрете да бъдете баба или дядо – и ще се превърнете в нещо подобно на непълноценен „трети родител“, които под предтекста на грижата за детето може да обърка сериозно неговото здравословно, физическо и психическо израстване. Защото в здравите човешки семейства, всяко дете има само един баща, и само една майка – така повелява природата, а тя – уви – е съвършена!
Източник:/www.babyblog.ru/komarovskiy
Превод от руски: Ростислав Райчев
Снимки: Artur "tCk" Corumba, ethan.john, Konrad Karlsson, MPR529, B.K. Dewey, Gatanass, Foter.com
