А къде е бащата?
Автор: д-р Евгени Комаровски, педиатър
Как се отглеждат децата? Вечен въпрос, на който като че ли всеки знае по принцип отговора, но не и във всеки конкретен случай. Наистина, отговорът се състои от две части: първата не е сложна – мама – с нейния живот и непрестанна борба да го подобри за себе си и за детето. Втората част е по-сложна – а къде всъщност е бащата?
Действително немалко усилия трабва да се положат за това – без елементарност и използване на ненормативна лексика де се опише ролята на бащата в появата на детето на бял свят и неговото отглеждане. Още по интересно е, че всички сме свикнали да възприемаме като саморазбиращ се факта, че бащата е напълно осведомен за своята роля и прекрасно знае какво и как да направи.
Четете още: Какво се очаква от вас? – за млади татковци
И тук е момента с тъга да се заключи: в огромното мнозинство случаи ролята на бащата е изцяло второстепенна. Пример: Авторът на статията, в практиката си на лекар – педиатър, ежедневно има възможност да наблюдава документално „историята на заболяването”. В графата „място на работа и възраст на родителите” навсякъде непрекъснато се чете „21 години, студент”, или „24 години, временно не работи”. И започваш да си представяш неволно следната ситуация: някакъв студент, на 21 години, решил да си вземе за отглеждане декоративни рибки.
Разбира се, след като си направи предварително сметка колко ще му струва това. След това ще помисли какъв аквариум да си купи, къде да го постави, ще се посъветва какви рибки да пусне, кога и с какво да ги храни. Рибките са чудесно хоби – те даже умират ненатрапчиво и мълчаливо, колкото и жестоко да звучи това…
И ето че същия този студент, на когото е омръзнало да се целува по градинките и да наема квартири, решава да създаде семейство. Неговото въображение започва да рисува цветните перспективи на домашен уют и неограничена свобода на половия живот. Но в един момент се оказва, че в резултат на този свободен живот се е получила бременност, и след само девет месеца реалността се променя: трябва да се обзаведе кът за бебето, уюта и покоя са си отишли, и някак си половия живот не е особено вдъхновяващ. Уви, станалото – станало.
Именно в този момент възниква необходимостта на преоценка на нашите традиционни представи за ролята на бащата, защото става очевидно: в бащинството има две гледни точки – биологическа и социална.
На нас, като възрастни винаги ни е било сложно да обясним на детето ролята на бащата в биологически смисъл. Прословутите ученически примери с пчеличките и цветята не могат да удоволетворят детското любопитство, и телевизията, интернет и разказите на другите деца с лихвите допълват пропуските в образованието. Що се касае до социалната роля на бащата – то нея никой, никъде и по никакъв начин не обяснява. Някак странно и необяснимо всички са убедени в нейната очевидност.
Четете още: Всички мъжки страхове
Биологическата неспособност за бащинство представлява определен и конкретен здравословен проблем, за чието решаване много често могат да помогнат лекарите. А социалната неспособност? Как да се отнасяме с нея? Кой да помогне в решаването на този проблем?
Отговорът е: никой! Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи – затова, да се заемем със самоспасяване!
И така, възможността за изпълнение на биологическата роля (зачеване след пълноценен полов акт) е по подразбиране. За да бъдеш баща са необходими знания – и то конкретни, без излишни емоции, без оправдаване от типа „ох, не знам, да видим, има време” – а точна информация. Истинският, отговорен мъж просто е длъжен да знае какво за детето е добро, и какво – лошо.
Просто наблюдавайте – и ще видите: вашата любима жена (майка на вашето родено или неродено дете) само си дава вид, че знае как да го храни, облича, къпе и лекува, какво да му купи, къде да сложи креватчето, как да си играе с него, кога да го сложи да спи, и т.н., и т.н. Да, майчинския инстинкт по правило е много по-силен от бащинския.
Да, вие не сте изпитвали какво е бебето да мърда вътре във вас…, каква неземна лекота и блаженство се изпитва когато – след няколко часа болки и страдания – бебето заплаче, и новороденото означава „Майка”, това означава „Истинска жена”! Как е трудно и при първото кърмене… Всъщност трудността и отговорността на биологическата роля съвсем не е доказателство за много знания и повече умения за ориентация в социалната роля!
Четете още: Изненадите на бащинството
Още веднъж подчертавам: знанията за това как се отглеждат деца при новосъстоялите се баща и майка са абсолютно еднакви – т.е. практически тях ги няма. Кой да взима решенията? Кой е прав – женските чувства, емоции и инстинкти или мъжките разсъдителност, логика, здрав разум?
Статистически, вероятността мъжа да вземе неправилно решение е много по-малка. Това е така – но важното е друго: самите мъже да разберат, и да поискат да вземат решение! Естествено, винаги ще има спорни въпроси, при които без специални знания, без помощ от специалист (лекар, педиатър) правилните отговори трудно могат да бъдат намерени. Но болшинството проблеми, при трезва преценка, се оказват напълно и благополучно разрешими.
Да опишем тези проблеми накратко.
Контрацепцията. Това не е женски проблем – това е семеен въпрос! Вие много добре знаете как работи двигателя на колата – свещи, клапани, цилиндри… А как работи организма на вашата жена – матка, яйчници, цикъл, овулация…Може би си струва да се поинтересувате? Защо целият нормален свят пие хапчета, а ние крещим „Хормони- никога!”?
Може би вие, разумният и здравомислещ мъж ще успеете да разберете, а после и да убедите жена си, че 5 години да се пият хапчета е по-малко вредно отколкото 1 път за 5 години да се направи аборт. Вие сте мъж – бъдещ баща, и сте кръвно заинтересован да направите всичко по силите си вашето бъдещо дете не просто да бъде „случайно събитие”, а да бъде съзнателно заченато от двама съзнателни и обичащи се родители. При това заченато именно тогава, когато здравето, материалното положение и съзнанието са подходящи за бременност, раждане и грижа за новороденото бебе.
Медицина. Вие запознахте ли се с гинеколога, наблюдаващ бременността? Вие знаете ли къде ще премине раждането? А за детския лекар помислихте ли – при това, преди самото раждане? Или ще изчакате детето да се роди, да започнат детските болести – и тогава ще се втурнете да търсите педиатър? Жената е на първа линия (в родилния дом). Кой – ако не вие – мъжа, ще се погрижи за всичко останало?
Децата струват скъпо. Пълноценната грижа и възпитание струват много скъпо! Всяка стотинка е на вашата мъжка съвест – и уважаващия себе си мъж първо се оправя със задълженията си, и после мисли за деца!
Четете още: 10 неща, които трябва да направи всеки нов баща
Роднините. Винаги помнете – това е вашето дете! Вашето, и само вашето! Всяка помощ от бабите и дядовците трябва да се разглежда като желана – но в никакъв случай като задължителна. И само вие – бащата и майката – имате право да взимате решения! По правило навреме – а това означава преди родилния дом, преди детето да влезе в къщи – вие като мъж сте длъжен да направите необходимите стъпки и разговори за да се съгласуват с по-старото поколение на бабите и дядовците принципите във взаимоотношенията помежди ви.
Стереотипа „майчинство и дете – женска работа” се преодолява лесно. Трябва само да се поиска – и у самия мъж бързичко се появява увереност в силите, убеждението, че той знае много добре от какво има нужда неговото дете. Най-страшното в случая е, че мъжете обикновено сами НЕ ИСКАТ! Не искат да взимат решения, не искат да бъдат мъже, като прехвърлят всичко на главата на жените – „ето ви еманципация, вие сте си виновни!”.
И тогава жените сами, без да могат да се надяват на човека до себе си, взимат решения и се опитват да ги реализират на практика – кои от изписаните лекарства да дадат, а кои- не, как да се облечем през юли, колко капки да поставим в нослето, и т.н., и т.н.
Като лекар с абсолютна убеденост заявявам: от гледна точка на ООН, еманципацията е хуваво нещо, от гледна точка на педиатъра – лошо.
Съвършено очевидно е, че продължаването на рода – от каквато и да е гледна точка – биологическа, социална, икономическа – се явява едно от най-важните проявления и отговорности на Човека. И ако здравето ви позволява да имате деца, то това е щастие. Но вашето щастие ще бъде пълноценно само ако и доколкото са щастливи вашите деца. Банално звучи?
Напълно е възможно, но не за всички – очевидно. Без работа, жилище и здраве да създаваме семейсто? Но погледнете статистиката – какъв % от населението могат са се похвалят, че са здрави, с добре платена работа и осигурено жилище? А как, въпреки всичко, ви се иска да имаме дете! Да погледнеш в очите му, съзнавайки, че е плът от твоята плът и кръв от кръвта ти – най-умното, най-красивото, най-любимото! А как само мирише, докато те прегръща и ти шепне: ”Тати, много те обичам!” За какво, по дяволите, ви е семейство без дете?!?
Вие така ли се чувствате? Не си представяте живота без това? Не можете равнодушно и без лека завист да набюдавате хлапетата на вашите приятели? Готови ли сте да дадете всичко за това? Да! Да! Да!
Е, прекрасно. Явно сте надраснали биологическото бащинство, и можете да бъдете достоен човек – БАЩА!
По материали от: http://www.babyblog.ru/komarovskiy
Превод и обработка: Ростислав Райчев
