Алергия към протеините на кравето мляко – част 2
Автор: Д-р Стефка Евтимова
алерголог и педиатър
Продължава от: Алергия към протеините на кравето мляко – част 1
Как се поставя диагнозата?
Диагнозата на това заболяване се поставя чрез доказване на специфични IgE антитела към протеините на кравето мляко чрез кожен прик-тест или количественото им измерване в кръвта. При кожните тестове напоследък се препоръчва използването на свежо мляко, а не комерсиални разтвори.
При не IgE медиираните прояви на алергията към протеините на кравето мляко тези тестове нямат информативна стойност. Там диагнозата се поставя чрез елиминационно-провокационна диета. Елиминирането на млякото в диетичния режим води до подобряване на клиничните оплаквания като повторното му въвеждане ги засилва отново. Ако симптомите не се подобрят в рамките на 2-8 седмици след изключване на млякото от хранителния режим, диагнозата е малко вероятна.
Четете още: Предимства на кърменето
При оплаквания единствено от храносмилателната система тази диета доказва най-общо,че проблемът е в млякото, но прецизното уточняване дали това е алергия или непоносимост към лактоза става чрез допълнително измерване на ензима лактаза, но около 1 от всеки 5 пациента продължават да бъдат алергични към млякото и млечните продукти и в по-късна възраст. Колкото по-високо е нивото на антителата в кръвта, толкова по-голяма е вероятността това заболяване да продължи по-дълго. Следователно този тест има и прогностична стойност.
Какво е лечението и поведението?
Лечението се състои в изключване на млякото и млечните продукти от хранителния режим. При кърмачета храненето се осъществява с екстензивно хидролизирани формули – при тях протеинът е разграден до по-малки фрагменти, които не предизвикват алергична реакция. Ако оплакванията не се подобрят за 2-8 седмици, се преминава на хранене с аминокиселинни формули. Тези формули са първо средство на избор за хранене при деца преживели алергичен шок или тежки прояви от страна на храносмилателната система. Подходящи са и при деца ,които са на естествено хранене.
Майката кърмачка също стриктно изключва от хранителния си режим млечните продукти като е препоръчителна добавка на 1 000 мг калции и 10 мкр. гр. витамин Д дневно.
Използването на други видове мляко – козе, овче не се препоръчва, защото бързо се развива алергия и към тях, тъй като имат сходни протеинови молекули. За съжаление така стои и въпросът със соевото мляко – голям процент от децата развиват бързо алергия и към соевия протеин. То не се препоръчва и поради съдържанието на естествени естрогени, които могат да предизвикат слаби ендокринологични усложнения.
При по-големи деца успешно могат да се прилагат оризово, овесено и др. видове млека.
За деца преживели алергичен шок е важно винаги да разполагат с авто инжекция епинефрин (epipen). За да се избегнат тези тежки реакции, винаги трябва да се четат етикетите на готовите хранителни продукти. Млечни храни, които трябва да се избягват са казеин, сирене, извара, масло, сметана, различни млечни кремове, шоколад. Много немлечни продукти съдържат казеин (един от протеините на кравето мляко), някои видове меса, консервирана риба тон. Към други храни е добавена суроватка (цвик), която също може да отключи клиничните прояви.
Оралната имунотерапия се осъществява чрез прогресивно нарастващи малки количества мляло в хранителния режим на детето. Някои проучвания показват, че при тези деца вероятността за постигане на толеранс към млякото е 10 пъти по-голяма и тя се постига по-бързо.
Спорен е въпросът за приложението на пре- и пробиотиците.
Четете още: Хипоалергенни млека
Каква е прогнозата?
Около 50,6% от децата с IgE медиирана реакция към краве мляко (положителни кожни проби и специфични антитела) започват да толерират млякото към 5-годишна възраст. При децата със съпътстващ алергичен ринит и астма, прогнозата е по-сериозна – те могат да бъдат алергични към млякото и в по-късна възраст. Не Ige медиираните форми (гастроентероколити) по-бързо я израстват (средно към 2,5 годишна възраст).
При поставена диагноза алергия към протеините на кравето мляко детето се оставя на без млечна диета минимум 5 месеца или до края на първата година. Като след нея на всеки 6 месеца се извършва провокационна проба или контролен тест за преоценка на състоянието и при постигнат толеранс млечните продукти се включват максимално бързо.
Снимка: архив на д-Евтимова,
John Kasawa FreeDigitalPhotos.net
